ПРЕСКУ̀НДЯМ СЕ, -яш се, несв.; преску̀ндя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Диал. Премятам се, претъркулвам се. Балчо пристъпи, зашлеви детето по врата и то се прескунди. Кръв из носа и зъбите зацапа хубавите детски устица. А. Страшимиров, А, 530. След туй скочи [лисицата] и ситно-ситно, като влачеше опашката си, .., забяга напреки по склона на брега. На едно място тя като че се прескунди, превъртя нагоре опашката си и се изгуби. Й. Йовков, АМГ, 208. Не се чува глъчката на немирните деца, които се хващат за диканята и се тътрят по корем, прескундят се в сламата, борят се и късат последните си кълчищни ризи. А. Каралийчев, В, 94.
— От гр. σκοντἁϕτω ‘спъвам се’.